Някогашният уранов център на България – Разложката Елешница, днес привлича туристи с други природни богатства.

В България има две населени места, носещи името Елешница – едното е в Софийско, другото в Разложкия край. Разложката Елешница дълго време се е славила като урановия център на страната ни. Освен че тук се е добивала рудата, в местния завод „Звезда“ се обогатявал добитият от нея уран. Всичките количества от него заминавали за Съветския съюз, където той бил преработван и от него се изготвяло горивото за АЕЦ „Козлодуй“, а излишъкът оставал като комисиона за СССР. И така – до 1992 г., когато правителството на Филип Димитров с Постановление 74 на Министерския съвет слага край на уранодобива у нас.

Резултат с изображение за Село Елешница

Днес малцина си спомнят „радиоактивната“ слава на разложкото село. След като мината е затворена, през 2006 г. по програма ФАР се извършва рехабилитация на хвостохранилището и „пречистена“ Елешница тръгва по нов път – на привлекателна туристическа дестинация.
Селото отстои само на 16 км от големия ни ски курорт Банско. Разположено е насред Разложката котловина между полите на Пирин, Рила и Родопите – дори е трудно да се каже в коя планина точно се намира землището му. Местните упорито твърдят, че са пиринчани, докато енциклопедиите настояват, че по-скоро населеното място е настанено в подножието на Северозападния родопски масив.

Свързано изображение

Но където и да е, трудно е да се каже, че климатът му е планински, защото по река Места, която минава край него, се носи топъл въздух от Бяло море. През Елешница се е проточила и дългата 21 километра река Златарица, която наблизо се влива в Места.
Покрай двете реки местните жители са си подредили спретнати градинки, които увенчават бреговете им с насаждения от фасул, царевица и други култури, на които всеки може да завиди – и в най-големите жеги всичко е сочно зелено и наспорило обилно с плод.
Но всъщност най-голямото богатство на селото са минералните извори. Те бликат по поречието на Златарица един през друг. Около единия от тях е построена селска баня – с мъжко и женско отделение, която функционира и до днес. Такива обществени бански постройки в България почти не са останали. Дори само тази баня да се посети – това си е достатъчно уникална туристическа атракция.

Водите на друг минерален водоизточник, известен като „Златарица“, пълнят два басейна с приятно топлата си лековита вода, чиято температура е 32 градуса. Те са построени някога от фирмата „Редки метали“ и до днес са запазили вида си от ерата на соца – бетонните им стени и основи са боядисани със светлосиня боя. Коя точно поред ръка вече никой не помни, но на места, където тук-там са се поожулили, личат предишните наслоявания в различни нюанси на синьото.
Върху бетонните стартови блокчета едвам личат номерата от 1 до 5 на плувните коридори – очевидно както са били написани преди десетилетия.

Басейнът е с „олимпийски“ размери, е увенчан с шестметрова скула за скокове на четири нива. Дълбочината му под металната платформа е 4 метра, докато в другия край е 1,60 м.
Може би заради емоцията от скачанията от различните височини никой не обръща внимание на външния вид на съоръженията. Дошлите тук изобщо не се трогват, че съблекалните също са от време оно и представляват поолющени метални кабинки, чиито врати дори вече не може да се затварят. Тоалетната също е в стила на стар обществен кенеф.
Но всичко това придава по-скоро ретро екзотика на минералния плаж, както тук наричат плувния комплекс. Неглижираният му вид се компенсира първо от ниските цени за ползването му – 2 лева за възрастни и левче за дете, както и от добрата и евтина кухня, която предлага заведението до басейните и в което трудно може да се намери място през летния сезон. Атракция са и трите величествени секвои, които очароват посетителите с елегантните си силуети.

В съвсем друг свят се пренася човек край термалния източник „Св. Варвара“. Температурата на водата в каменното му корито е с температура 58 градуса. Твърди се, че християнската мъченица от III в., чието име носи, е родена именно в Елешница, което в древността се е наричало Илиопол, както се казва и родното й място. Това име е изписано върху плоча, намерена край селото, която се пази в столичния археологически музей.
Предполага се, че край целебния извор е съществувало езическо светилище, което по-късно прераства в християнско оброчище. Днес тук е изграден параклис, носещ името на света Варвара. Но в момента това място няма как да се посети, тъй като мостът, по който се е стигало до него, е отнесен преди време от придошлите води и все още бродът не е възстановен.

Но пък край Елешница съществува още един извор с гореща над 70 градуса минерална вода. До него табели няма – трябва някой от местните жители да ви заведе. Наш гид бе елешничанинът Тодор, когото срещнахме случайно. До басейните тук, известни като „римските“, защото са вдигнати върху останки от римски терми, се стига по черен път. Но колата трябва да се остави преди моста над Места, тъй като след него високопроходимите джипове, които през баира минават офроуд до близкото утвърдило се като курорт село Баня, са оставили дълбоки коловози, по които е трудно да се премине с обикновено возило.
И тези корита са градени преди повече от половин век. Те са елементарни и предназначени болните да се киснат в тях, за да лекуват болежките си. Елешничани сами си ги чистят и поддържат. Дори са окачили табела на близкото дърво с правила за ползването им, като заклеват този, който не ги спазва, „бял ден да не види!“.

Снимка на Община Разлог/ Municipality of Razlog.

Местните разказват, че преди време тук дошло семейство от Врачанския край с болно момченце, което не можело да ходи. Цял месец изкарали на палатка край извора и детето си правело бани, след което тръгнало да върви. Самият Тодор споделя, че когато си наранил пръста и лекарите му казали, че повече няма да може да го движи, той го топил във водата известно време и сега с гордост демонстрира, че няма проблеми с мърдането му.
Тъкмо заради топлите минерални води и приятния си мек климат земите край Елешница са били предпочитано място за заселване още от древността. Тук са намерени най-старите открити до момента в Разложката котловина находки – жилища, култова сграда и керамика от епохата на ранния неолит. Има и останки от римска крепост, както и следи от други исторически периоди.

Още през 1978 г. към читалището е създадена археологическа сбирка, а през 1994 г. с помощта на специалисти от историческия музей в Благоевград в селото е открита музейна експозиция.
Културното наследство на Елешница допълва с ценните си иконописи храмът „Св. Атанас“. Преди време на мястото на стара църква, край която в миналото по Великден млади и стари са се събирали да празнуват, е съграден параклис, носещ името на свети Илия. Край него е вдигнат висок християнски кръст, който красноречиво сочи, че през дългите години на съществуването си селото е останало християнско.

Снимка на Община Разлог/ Municipality of Razlog.

Наблизо има и спирка на теснолинейката от Добринище до Септември, носеща името на освободителя на Пиринска Македония ген. Стилиян Ковачев, някога наричана гара Изток и използвана за транспортиране на урановата руда. Само че влакчето минава твърде рядко и пътят с него е славен – от тук до крайната гара Септември, което разстояние е 90 км, се пътува цели четири часа (при час и половина с автомобил)!

Снимка на Община Разлог/ Municipality of Razlog. А за куриоз – при всичките тези безценни природни дадености и лековити води, местните жители предпочитат да ходят на почивка… в близката Гърция. Все пак ГКПП-Илинден е само на час път оттук.

Споделете или харесайте в социалните мрежи:
error

Вашият коментар