Наставките -ов/-ев в бащините имена у нас напоследък започват да се пренебрегват от родителите, които се опитват да следват чужди образци. Това съобщи за „Монитор“ проф. д.н. Анна Чолева-Димитрова, ръководител на секцията по ономастика на Института за български език при БАН. Според нея случаите не са никак малко и трябва да говорим вече за тенденция, която засега е изразена само в София.

„Записано без наставката -ов/-ев, бащиното име става двусмислено, освен че не е характерно за нашата антропонимна система. Например, ако името е Мартин Виктор Томанов и бъде произнесено така, не е ясно дали то е двойно име Мартин-Виктор или второто име е бащино. Открай време българите се надяват и се радват най-много да отгледат „мъжка челяд“, защото тя продължава рода, на нея се пада не само привилегията, но и отговорността да запази родовото име, и когато има поколение да даде бащино. Затова родителите трябва да бъдат по-отговорни, когато кръщават момчета“, коментира проф. Чолева-Димитрова.

Според нея няма съмнение, че образуването на бащини имена по традиционния начин е силно разколебано.

„Освен родителите с твърде фриволния им избор, вина имат и службите, които допускат тези регистрации. Вероятно трябва да говорим за нехайство от страна на административните органи, които отговарят за гражданската регистрация. Би трябвало да се допитват повече до специалистите“, смята проф. Чолева-Димитрова.

Наблюдава се и друга тенденция -все по-често родители кръщават децата си с двойни имена, като Киара-Мария, Надин-Калиопи, Нина Мей, Адисън-София, Вая-Матия, Габриела-Дейтона, Златина-Сюзън, Мартина-Тесса и др. Троен скок в София има и на името Григор, заради тенис звездата ни Григор Димитров.

Това е ярко изразена тенденция най-вече в по-големите градове.

„Личното име се определя най-често като езиково-социален знак, който определя съществуването на дадена личност в обществото. От една страна, разкрива нейната индивидуалност и уникалност, а от друга – я прави част от едно общество, което си има своите специфични критерии за съпричастност, морал и поведение“, коментира проф. Чолева-Димитрова.

Въпреки че името Иванка е било второто най-разпространено сред момичетата у нас през изминалото столетие, днес се среща сравнително рядко. За сметка на това старинната форма Йоана (с двойно н – Йоанна) се радва на завидна популярност. Със засилена употреба е и Ивана, за което се предполага, че се дължи на известната попфолк певица.

Споделете или харесайте в социалните мрежи:
error

Вашият коментар