Родена в знатно семейство, тя приема християнската вяра. Това ядосало баща й езичник, който я предал на градоначалника и лично я обезглавил.

На този ден християните си припомнят за мъченицата. В Православието Св. Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт – които са нямали време да се покаят и причестят.

В българските вярвания Света Варвара покровителства плодородието, децата, домашните птици, болестите и най-вече шарката.

Празникът е наричан още Женска Коледа – на този ден млади девойки „варварки“ с нови премени, обикаляли по къщите и орисвали хората на щастие и берекет. Стопаните ги дарявали за благодарност с боб, сушени плодове, ябълки и брашно.

Забрани

Жените не работят никаква женска работа. Гадания и предсказания Гледа се кой ще влезе първи в дома, дали ще е мъж или жена, дали ще е добър човек с късмет, дали ще са пълни ръцете му.

Ако е жена, през годината ще се мътят женски пиленца. Девойките, които искат да се оженят, на Св. Варвара показват колко са пъргави и работни. Стават в ранни зори, опичат бяла погача и бързат да я раздадат по съседи и роднини. Която го стори първа, чака я венчило през годината. Обредни вещи, храни и символи Трапезата се реди до прясно измазано огнище. Слагат се медна питка, паничка с мед, сол, пипер, шише с вода.

Жените изпичали питка, която вечерта оставяли край огнището – за да може  баба Шарка да дойде „да си хапне и отиде“. Върху обредния хляб се палела голяма „варварска свещ“, после стопанката на къщата разчупвала питата високо над главата си да пораснат класовете и децата. Смятали, че свещта има магически свойства и я пазели през цялата година. Вярвали, че, ако я запалят при буря или градушка, тя ще се разпръсне и че ще помогне, ако трудно ражда добитъка. На трапезата се слага пита с мед, ошав, пълнен пипер, пшеница, боб и други постни ястия, които се прекадяват. Свещта се пали и през другите две кадени вечери – срещу Коледа и срещу Сурва.

На този ден домакинята приготвяла пшеница, варива или царевица – от нея всеки хапвал в къщата, за да не се „запече полето“. Раздавала и на комшиите. Децата пък прескачали накладен огън на кръстопът, за да бъдат здрави през цялата година и „да не ги завари Варвара“.

На места се извършва обредното гадаене по първия гост, „полазник“, влязъл в къщата – по това, дали е добър човек, пълни ли са му ръцете, гадаели каква ще е следващата година.

На този ден се извършвал и магически ритуал на кокошките. Стопанката им хвърляла в ограден с въже кръг зърна царевица и казвала: „Яжте, съберете се, да не ходите по чужди дворове да се губите.“

За имен ден днес черпят: Варвара, Варка, Варя, Барбара, Варадин

Споделете или харесайте в социалните мрежи:
error