10 август – професионален празник на готвачите

Денят на Свети Лаврентий – патрон и закрилник на готвачите, се отбелязва на 10 август.
През 2005 г. за първи път се чества в България и на Балканите с шествие, организирано от Българската асоциация на професионалните готвачи.

Св. Лаврентий е един от седемте дякони в Древен Рим, убити по време на гоненията устроени от римския император Валериан.
През III век Лаврентий бил един от седемте дякони на Рим – пазител на църковните съкровища. Отговарял за финансовата и за социалната дейност на църквата. По време на император Валериан имало гонения срещу християните, Лаврентий също попаднал под императорския гняв. На 10 август преди 17 века той бил призован да се яви на собствената си екзекуция, като му било заповядано да донесе и пазените от него църковни богатства. Вместо с тях Лаврентий се явил със стотици хроми, сакати и бедни и заявил, че те са богатството на християнската църква. Вместо на императора Лаврентий раздал богатството на бедните.
st lavrenti

Житието на този човек е толкова вдъхновяващо и богато, че мнозина по-късно виждат в него своя пазител: Свети Лаврентий по различни причини и в различни краища на света е патрон и на пивоварите и винопроизводителите, месарите, ресторантьорите.
Светецът се почита както в католическата, така и в православната църква на 10 август. Тъй като Диого Диаш открива днешния остров Мадагаскар на деня на светеца 10 август 1500г, той го кръщава остров Свети Лаврентий.

Свети Лаврентий е третият покровител на Вечният град, след Светите апостоли Петър и Павел. В негова чест в Рим са издигнати 34 църкви.

Готвачите, които са превърнали кулинарията от готвене в изкуство са Антонин Карем, Огюст Ескуфие, Андре Солтнер и Фердинанд Поан.
Карем е кралят на соса. Достатъчно е само да споменем сос бешамел.
Жорж Огюст Ескуфие още през XIX век бил наречен готвачът на кралете и кралят на готвачите. Той институционализира сервирането la russe поднасянето на отделни ястия, и организира менюто и реда в кухнята. Изпраща над 2000 готвачи, които лично обучил, да носят славата на френската кухня по света. Точно неговата грижа към готвачите го прави първият, който превръща готвенето от дейност в професия. Работил е за Сезар Риц /на свой ред “кралят на хотелиерите и хотелиерът на кралете”/, създателят на “Савой”, “Риц”, “Карлтън”.
Андре Солтнер е готвачът и по-късно собственик в Ню Йорк на ресторант Lutyce, дълго време смятан за най-добрия. През 1968 става първият готвач извън Франция, който печели Meilleur Ouvrier de France, най-високото френско отличие за готвачи.
През XX век пък Фердинад Поан прокарва пътя на nouvelle cuisine и идеята за лека и здравословна храна.

Какъв е днес съвременният готвач? Медийна звезда, авторитет, минал през непоклатимия ред в професията. В нея има строга йерархия и дисциплина,която произтича от самото естество на работата – както не можеш да прескочиш или да объркаш реда в една рецепта, така следваш и строго подредените и почти предначертани нива в кариерата си.
Първо си чирак и режеш купища зеленчуци. Когато научиш всяка стъпка от всяко ястие, чак тогава можеш да станеш sous chef /”като заместник главен”/. После ще минат още години и чак тогава шеф-готвач. А вече този, който докаже умението и таланта си да измисли нови сосове и ястия, става велик готвач.
За такива днес са признати Марко Пиер Уайт, Пол Бокюс, Феран Адриа, Томас Келер, Гордън Рамзи, Марио Батали. Не може да пропуснем имената на Джулия Чайлд, Джейми Оливър и на Рудолф ван Веен, който ни стана близък от предаването Пекарната на Рудолф