Изложба на един от най-емблематичните художници на Сандански Кирил Божкилов

В навечерието на деня на българската писменост и култура една ретроспективна изложба на един от най-емблематичните художници на Сандански Кирил Божкилов.

Когато отвориш дървената порта на ателието, те лъха онзи чист примитивизъм, неподправен, искрен , саркастичен, понякога убийствено уличаващ. Суровите тонове в картините те грабват някак неочаквано и те запращат в детския, весел, искрен свят, от който не ти се тръгва. И се чудиш в този сериозен, зрял мъж, къде се крие нежната душа на детето…, докато не те удари някое натурално здрависване и тежката ръка на художника се стовари върху рамото ти. После те погледне с насмешливите си малки очи над очилата и виждаш онези искри, които оживяват картините му. Да говоря за неизброимите успехи на Киро, както всички го наричаме би било банално. Защото художника не се съизмерва с успехите си, а с това което е оставил в сърцата и душите на хората и е докоснал с изкуството си онези , които са го видели и обикнали. Свикнали сме , когато говорим за един художник, да изтъкваме участията му в изложби, пленери, за неговите награди и многобройните картини в частни колекции у нас и в чужбина. Е всичко това и при Божкилов го има.

 

Но за богатите прояви, изпълнили творческия му път, всички знаем, а онези, които не са чули, ще прочетат в проспекта, съпровождащ изложбата, защото както той сам се изразява, е работохолик. Това не изненадва никой, който го познава. От онези далечни дни в сумрачното ателие на “ЗанКооп”(Занаятчийска Кооперация- пояснявам за по-младите) с плаката на Че, рошавите четки със свински косъм, някой и друг изтъркан лозунг, препълнения с угарки пепелник, изминаха доста години, но той неизменно приведен с цигара в уста , надвесил се преди над карикатурите, сега по- често над картините, не престава да твори. Наивизма в картините му избистря онзи жив селски бит, присъщият на чистите хора неподправен хумор, глуповатата андрешковска хитрост, доловил в селската кръчма, сред чаршията, на нивата. Забелязвате ли в тези малки фигурки силата на българина? То е защото авторът здраво е вплел в себе си корените на предците си, преживели нелеката съдба на емигранти, прокудени от родните земи. Ето за това в картините на Божкилов се долавя горчивия привкус присъщ на народа ни, в най-тежките моменти да се надсмива на неволята си. Има критици, които ще кажат тежката си дума за творчеството на всеки художник. Но времето е най-големия критик. Ако те помнят, ако си забелязан, ако името ти остане, тогава си дал сърцето си на другите със слово, картини, музика. Това мисля е най-добрият дар, който би си пожелал всеки, защото точно това са искали Светите братя Кирил и Методий, да ни оставят словото, за да творим.

 

Кирил на персийски ще рече Слънце. Пожелавам ви слънцето, което струи от картините на Кирил Божкилов, да ни събужда за много години напред, защото няма къща, в която да няма негова, макар и малка , картина. Да му пожелаем още толкова години да твори и радва и почитателите си, най-вече онези малки чисти създания, които стоят пред картините му дълго, дълго, сякаш четат книжка.