Раят слезе на Земята и събра на едно място „всички ангели“, за да им предложи своите благинки – плаж, хубав пясък, чисто море и много, много слънце. Гръцко при това, а тълпите българи не спират да прииждат на големи групи – кой от Пловдив, кой от Хасково или други близки до границата с южната ни съседка градове. И всички с цел да се „облажат“ от целия този земен рай.

Да си българин в чужбина в никакъв случай не е срамно, но да си показваме магариите на места, на които това е крайно неприемливо… Не че плажът в Александруполис се слави с кой знае какъв добър имидж, условия или забележителности, но си е море, не българско. И нали бягаме от нашето, та да се настаним на чуждото. Но поне да бяхме взели малко чужди и европейски обноски и да покажем малко и ние на света… Но какво да носим и покажем като таим селянията в душата си, ама понеже у нас сме свикнали да си я показваме и почти на никого не му прави впечатление, хайде да отидем да я демонстрираме в гръцко.

Наистина един средно възпитан и поне с малко интелект българин не би направил това, на което станах свидетел – с голяма доза съжаление казвам, че ме е срам!

Обичайното начало за еднодневно пътуване до Александруполис с цел плаж започва в ранни зори, за да може максимално много от престоя на гръцка територия да се оползотвори за слънчеви бани, плуване и незабравими емоции. Ами да, наистина, поне за мен, емоциите ще останат незабравими и то още от самото тръгване към китния плаж. Видях, че и хората, тръгнали за почивка не успяха по време на придвижването да се насладят на красивите гледки. Защото вместо да изпълнят сетивата си с това, което се вижда през прозореца на автобуса, те устремиха погледи към торбите с храна. Сякаш това е смисълът на живота им и с нетърпение са чакали да тръгнат на път и да заровят. В 7 сутринта обонянието ми ударно бе атакувано от сандвичи с краставици и кюфтета, а изпод шумолящите станиоли се подаваха пръчки шпекови салами… Но преглътнах тази провокация рано сутринта и насочих вниманието си към кафето и гледките навън.

Погледнах към изгряващото слънце, примирих се и си пожелах поне на плажа да бъде различно.

Благополучно групата, с която пътувах пристигна на входа на един от общинските плажове на Александруполис – оттърсих се от преживяното в автобуса и поех аромата на морето, който морския бриз носеше. Вдъхновението обаче траеше само миг, докато тълпата от плажуващи не се юрна изведнъж към пропускателния пункт на плажа – скоростта, с която хората се надпреварваха, за да влязат вътре май се конкурираше със спринт на Ивет Лалова. А скандалите кой, кого е прередил няма да коментирам. Просто се свих в един ъгъл и изчаках последен на опашката.

Междувременно двама, трима туристи от групата само дето не премазаха чакащите с хладилните чанти с провизии, които бяха помъкнали със себе си. Изнизаха се всички с бясна скорост, за да може който пръв влезе да заеме възможно най-близкото до водата място. Оказа се, че места има за всички – за скромната сума от 1 евро и 50 цента всеки получава чадър и два шезлонга. И макар не на първа линия се настаних под сянката на плажа, за да отдъхна.

За съжаление и този божествен момент не продължи дълго. След блъсканицата пред съблекалнята напрежението у някои посетители не издържа и бликна като леден душ. Нетърпелив мъж на средна възраст, който едва се сдържаше да се освободи от анцунга, потника и плетените си обувки яростно бълваше ругатни към една от заключените врати, подтиквайки преобличащия се човек по-бързо да излиза от помещението. Искаше час по-скоро да си сложи късите панталони и да се гмурне в морето.

След тази процедура реших, че едно освежаващо фрапе би ми се отразило добре – това е едно малко удоволствие да пиеш ободряващата ледена напитка на плажа и чайките и вълните да бъдат твоя компания. И това само срещу 1,50 евро, а като бонус получаваш бутилка студена минерална вода. Явно на доста български посетители сумата им се досвидя… „Как, 3 лева за едно кафе?“, бяха част от коментарите на чакащите на опашката, но след като разбраха, че ще получат и вода направиха тънката си сметка, че са на далавера. Други пък избраха по-лесния начин – победоносно потриваха ръце, че са спестили тези 3 лева и гордо извадиха от найлоновите торби стъклени буркани с домашно приготвено кафе. Различна гледна точка за сутрешно разсънване на плажа…


Когато бях малък най-хубавото нещо от лятната почивка беше обядът навън сред природата. Същото удоволствие изпитвам и сега. Отивайки на почивка на море е нормално туристите да се стремят да опознават различните култури, традиции и кухня. Споменах за кухня и дойде време за обяда. Изтощени от вълните и жаркото слънце на плажа в един момент българските гости в Александруполис се надигнаха от шезлонгите, поогледаха се един-друг дали е настъпил моментът и сякаш по сигнал изведнъж всички започнаха да ровят в торбите и хладилните чанти и да вадят дисагите с храна. Но по начин, който говори, че все едно това им е била единствената цел и смисъл на посещението – да задоволят хранителните си потребности. И се започна едно ровене, едно приготовление… Кога са успели да станат рано сутринта, да изпържат мекици и да грабнат буркани с мед за плажа остава необяснимо.

Двете слепени филии, завити във фолио и вестници, зарзават, купи със салати, задължително с много лук и нарязани български суджуци и луканки бяха другите елементи, които допълваха ваканционния пейзаж на българина. В този миг се замислих какви ли икономически загуби търпи местният бизнес. А на плажа заведения и капанчета колкото искаш и за да се нахрани човек не трябва да се отделят кой знае колко средства. Но мисленето на българина трудно би се променило – „за екскурзия от 25 лева да дам 2 евро за един сандвич на плажа, имам домати, да си разпъна аз софрата между шезлонгите, какво като съм в Гърция… ще им давам аз 4 лева за две филии“. Такава бе картината покрай храненето, а след това жените, които се грижеха за чистотата на плажната ивица едва смогваха да тичат с торбите и да събират боклуците след нас.


И за финал пак по български се прочухме. Минути преди автобусът да потегли обратно към България изведнъж плажното пространство се огласи от силни викове – група служители крещяха по някаква жена, която на пръв поглед изглеждаше интелигентна и разбираща. Стоеше под душовете до съблекалните, цялата насапунисана и с неразбиращ поглед се цъклеше на неразбираемия за нея език. Явно беше сгазила лука. Обикновено на такива места използването на козметични продукти като шампоани и душ-гелове не са позволени. На два метра от душа тази забрана беше обяснена и с картинки. Но лампичката на пресметливостта явно беше светнала за пореден път – защо да не направим една безплатна баня и да набутаме малко гърците. Тази мисъл обаче бързо беше пресечена от един от домакините на плажа, а насапунисаната гостенка от България беше отпратена да довърши хигиенната си процедура в тоалетната.

А преди прожекторите на плажа да угаснат, посетителите на плажната ивица неволно станаха свидетели на последните модни тенденции за лято 2019.

Смущавам се и силно се съмнявам дали някога ще се промени манталитетът български… Едва ли… Поне не виждам никаква разлика за последните две години, когато същата картина с подобна история се разигра отново на гръцката пясъчна ивица, но на различна дестинация:

Споделете или харесайте в социалните мрежи:
error