На този ден в българската история: Две български пехотни дружини влизат в Солун

Датата 29 октомври ще остане в българската история с това, че руският император Александър II в реч пред московското дворянство обявява, че в случай на отказ на турския султан да даде автономия на българите Русия ще действа „решително и самостоятелно“, както и с това, че по време на Балканската война (1912-1913 г.) две български пехотни дружини, водени от княз Борис Търновски, влизат в Солун, акламирани от българското население.
29 октомври е 302-ият ден в годината според григорианския календар (303-и през високосна). Остават 63 дни до края на годината.

1912 г.
По време на Балканската война (1912-1913 г.) две български пехотни дружини, водени от княз Борис Търновски, влизат в Солун, акламирани от българското население.
Борис III e цар на българите от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г. Син е на княз (цар) Фердинанд I и княгиня Мария Луиза. Роден в София на 30 януари 1894 г. Получава веднага титлата княз Търновски. След завършване на средното си образование Борис III слуша лекции във Военното училище в София. След навършване на пълнолетие през 1912 г. официално е провъзгласен за престолонаследник на българския престол. Участва като офицер със специални поръчения в Балканската война и в Междусъюзническата война. След въвличането на България в Първата световна война известно време е адютант на главнокомандващия Българската армия, но после отново е офицер за специални поръчения. След абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 г. се възкачва на престола под името Борис III.

1912 г.
В хода на Балканската война (1912-1913 г.) Високата порта иска примирие, но българското правителство не отговаря на предложението под натиска на царя. Княз Фердинанд скрива предложението от съюзниците и продължава войната.
Балканската война (1912 – 1913 г.) е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз 1912-1913 г.) против Османската империя. Предизвикана е от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западните европейски велики сили значителни части от полуострова, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остават в пределите на империята след Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. По този начин обществено-икономическото и културно развитие е възпрепятствано, както от съществуващите феодални порядки в Османската империя, така и от упражнявания национален и религиозен натиск.
Конкретен повод за войната стават кланетата над българското население в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (юли 1912 г.). В отговор на жестокостите на османските власти правителствата на България, Гърция, Сърбия и Черна гора отправят до Високата порта искане за административни реформи в европейските предели на империята и след последвалия категоричен отказ от нейна страна те пристъпват към обща мобилизация на войските си.
Начало на военните действия поставя Черна гора. В края на септември 1912 г. нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това става повод за прекратяване на дипломатическите отношения между Османската империя и четирите балкански правителства. На свой ред на 5 октомври същата година България и Гърция обявяват война на Турция. На 7 октомври към тях се присъединява и Сърбия. При започване на войната балканските съюзнички разполагат общо с 645 000 души войска и 1412 оръдия, а армията на Османската империя възлиза на 420 000 души и 930 оръдия.

1862 г.
Тържествено е осветена църквата “Св. Богородица” в Бобошево.

1859 г.
Архимандрит Партений Зографски е ръкоположен за епископ Полянински. Решението да се назначи българин за епископ в Кукуш е продиктувано от желанието на Патриаршията да неутрализира разширяващото се влияние на униатството сред българското население в Македoния.
Партений Зографски (Партений Нишавски) e висш духовник и книжовник. Роден e през 1818 г. в с. Галичник, Дебърско (дн. в Република Македония). Образованието си получава в гръцки училища в Солун и Цариград. Приема монашество в Зографския манастир, след което продължава да учи в Духовната семинария в Киев и Духовната академия в Москва. През 1852 г. открива богословско училище в Зографския манастир и сам учителства в него. В следващите години продължава учителската си дейност в Духовната семинария на о. Халки и в българското училище в Цариград. Въздигнат в епископски сан през 1859г. и в това си качество се противопоставя на униатското движение в Кукушко. За тази му дейност е заточаван по искане на Патриаршията, но без резултат. През 1867 г. е назначен за митрополит на Нишавската (Пиротска) епархия. Вместо да изпълнява нарежданията на Патриаршията, той полага грижи за развитието на българското просветно дело и води борба против сръбската пропаганда. Включва се и в борбата за извоюване на църковна национална независимост. След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) остава на своя пост до октомври 1874 г.
Освен като църковен деец Партений Зографски развива активна дейност и като книжовник. Сътрудничи на голям брой български вестници и списания, издава църковни съчинения, съдейства за изпращане на млади българчета да се учат в Русия и пр.

Пирин Прес

Next Post

50% от купувачите на имоти в Северна Гърция са българи

нд окт. 29 , 2017
50% от купувачите на имоти в Северна Гърция са българи, а 95% от всички нашенци, които сключват сделки в съседката ни, избират ваканционно жилище по крайбрежието. Това обяви Николаос Куртидис, председател на сдружение на строителните предприемачи на Паралия Офринио по време на професионалния празник на агентите и брокерите на недвижими […]