Прокуратурата обвини председателя на фармацевтичния съюз Асена Стоименова заради интервюта

Председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Стоименова е била обвинена на разпит в СДВР с разпореждане на прокуратурата заради нейни интервюта пред БНР и БНТ по чл. 326 от Наказателния кодекс, пише dnevnik.bg.

Неговият текст гласи, че който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Тя разказа за обвинението в съобщение до медиите. На Стоименова е била наложена гаранция от 20 хил. лв. По текста, по който е повдигнато обвинение, обикновено съдят хора, подали фалшиви сигнали към Спешна помощ или фалшиви сигнали за поставена бомба в училище или на гарата.

Прокуратурата атакува Стоименова след серия от нейни публични позиции за проверките в аптеките и ситуацията с презапасяване с лекарства и проблемите с недостига през последните седмици.

Софийската районна прокуратура, която води разследването, разпространи кратко съобщение, че обвинението е „във връзка със серия от изявления, будещи неоснователна тревога у гражданите, в условията на въведено извънредно положение“ и че то е деяние „с висока обществена опасност, изразяващо се в отправяне на неоснователни твърдения за очаквана липса на медикаменти“. На брифинг главният секретар на МВР Ивайло Иванов в отговор на въпрос каза, че няма информация.

Малко по-късно през деня тя даде кратко интервю пред Би Ти Ви, в което каза, че е изумена от повдигнатото ѝ обвинение. „Дали това е по сигнал, дали прокуратурата се е самосезирала, как са решили толкова бързо, че има неоспорими доказателства и у кого създадох тази тревожност – ето това са въпроси, на които нямам отговор“, добави тя.

„В тези медийни изяви информирам българското общество за важни въпроси – презапасяването с лекарствени продукти, необходимостта от рецепта при отпускане на лекарства по лекарско предписание, необходимостта от гъвкавост на законодателството и вероятност от недостиг на определени лекарства. Също така апелирах за човечност в работата на контролните институции при запазване на капацитета им за контрол“, пише в изявлението Стоименова.

Според нея да се приравни даването на обективна информация за възможни проблеми в лекарствоснабдяването, които са предотвратими и решими, поднесена по безспорно балансиран начин, основано на анализи, препоръки от Световната здравна организация, ЕК, Европейската агенция по лекарствата и др. източници, към неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога означава грубо погазване на принципите, залегнали в Закона за нормативните актове.

Тя отбелязва, че безспорно някои структури в тази държава могат да приложат възпиращи методи, визирайки прокуратурата.

„Никога не съм подлагала това на съмнение. Напротив, като директор на Изпълнителната агенция по лекарствата в периода 2014-2018 г. имах възможност да „опитам“ на свой собствен гръб похватите им, част от които бяха отразени в медиите. Въпреки заплахите ръководството на Българския фармацевтичен съюз продължи да информира обществото по актуалните теми и да подкрепя българските фармацевти, които са сред медицинските специалисти на първа линия в борбата с COVID-19. И ще продължи да го прави“, казва тя.

„Ако следваме „логиката“ на обвинението, то за същото може да бъде обвинен и изпълнителният директор на Европейската агенция по лекарствата, на чиято интернет страница редовно се качва информация за недостига на лекарства в условията на пандемията от COVID-19 и регулаторните подходи за преодоляването им. Както и представителите на Световната здравна организация, Изпълнителна ръководна група на ЕС за недостиг на лекарства, причинени от големи събития, ръководителите на болници и лекари от девет европейски страни, които заявиха в отворено писмо миналата седмица, че има запаси от някои лекарства само за две седмици, и призоваха за по-голямо европейско сътрудничество за решаване на проблема, както и десетки представители на институции у нас, в ЕС и САЩ, които коментират тази проблематика“, обяснява Стоименова. Тя допълва, че всяко нейно послание, твърдение и предположение в медийните й изяви почива на 25-годишния й опит във фармацевтичния сектор и на публикувани анализи и информация и няма характеристиките, които прокуратурата му приписва.

„Независимо че не можем да се придвижваме и събираме свободно и ежедневието ни е променено драстично, все още можем да разсъждаваме и мислим критично. Очевидно е, че сме изправени не само пред пандемия от COVID-19, но и пред нещо много по-различно от борбата с вирус – криза, която не е здравна и с много по-дългосрочни последици. И как ще я назовем?“, коментира в писмото си Стоименова.

Стоименова влезе в конфликт с главния прокурор Иван Гешев в началото на месец март, когато той нареди да се извършват проверки в аптеките в търсене на спекула. Тогава тя защити колегите си и обясни многократно, че лекарствата са регулирана стока и няма как аптеката да увеличава цените им, нито пък, че фармацевтите могат да открият на по-ниски цени дефицитни маски, дезинфектанти и спирт (чиито разфасовки са регистрирани като лекарство).

Тя реагира още, че в аптеките влизат по 10-12 проверяващи от Икономическа полиция, РЗИ, БАБХ, ИАЛ и КЗП в нарушение на мерките за социална дистанция и освен това искат всевъзможни документи, които нямат пряко отношение към цените на продаваните продукти, като например договори за наем на помещението. По думите й по този начин в изключително натоварени периоди са били затваряни аптеки за проверка.

Стоименова обаче настоя, че този подход към фармацевтите ги обижда като специалисти на първа линия, не са против контрола, но проверките трябва да продължат по адекватен начин на ситуацията, както и неколкократно посочи в контраст подкрепящите мерки, които регулаторите в други държави на ЕС приеха, за да облекчат работата на европейските фармацевти.

Малко след това здравният министър Кирил Ананиев обяви, че е разпоредил институциите да влизат по една в аптеките, за да не спират работата им.

По-късно прокуратурата обяви в писмо, че не е открила спекула в аптеките.

Междувременно Стоименова написа и отворено писмо до премиера Бойко Борисов и председателя на кризисния щаб да бъдат осигурени защитни средства не само за лекарите, но и за фармацевтите, които всеки ден са подложени на опасността да се заразят. Ген. Венцислав Мутафчийски я повика на свой брифинг и тя обяви, че са разговаряли за осигуряване на защита и на фармацевтите.

През това време здравният министър Кирил Ананиев пусна за обществено обсъждане проектонаредба, с която да се разреши по време на извънредното положение фармацевтите в аптеките да извършват замяна на липсващите генерични лекарства с техни аналози. Стана ясно, че тя е по предложение на БФС с идеята пациентите да не трябва да се връщат при лекаря за нова рецепта, ако липсва някое от лекарствата им. България е една от трите страни в ЕС заедно с Австрия и Малта, в които това заместване не е разрешено. Проектът беше свален няколко часа след острата реакция на Българския лекарски съюз, който влезе в конфликт с фармацевтите кой носи отговорност за лечението на пациентите.

На 1 април Стоименова поиска в писмо до здравния министър да бъде свикан и Висшият съвет по фармация, който е консултативен орган към министъра по лекарствени въпроси. Според писмото й на този съвет би трябвало да се дискутират възможните проблеми в лекарствоснабдяването и начините за тяхното преодоляване.

Тя коментира пред БНР и пред други медии, че има логистични проблеми. „Дори за лекарства, които са на територията на страната, заявките се бавят по два-три дни, докато в нормални условия това е около 24 часа. И логистичните проблеми по границите – тъй като се налага преминаване на граници, колеги ни съобщават от търговци на едро, че шофьори са карантинирани с лекарства, които не могат дълго да престоят – например радиофармацевтици“, коментира Стоименова.

Стоименова коментира и очакван проблем с активните субстанции за производство на лекарства, които се произвеждат в Индия и Китай.

На 7 април, Световният ден на здравето, БФС организира пресконференция онлайн, в която участваха около 100 фармацевти и представители на медиите. По време на пресконференцията тя отново засегна въпроса с проверките в аптеките, а на въпрос отговори, че наистина се очакват дефицити за лекарства за масови заболявания.

След това по „Нова телевизия“ Стоименова за пореден път обясни, че се наблюдава презапасяване с лекарства, за които се счита, че са ефективни за лечение на COVID-19. Обяви, че това презапасяване с ненужни лекарства може да доведе до ситуация, в която болни хора да останат без лечение, и призова пациентите да не го правят. Освен това изтъкна в отговор на въпрос, че дори и да има липса на определени медикаменти, за тях има алтернативи.

В началото на март Световната здравна организация (СЗО) публикува дълъг списък с антибиотици, лекарства за лечение на високо кръвно, диабет и други, за които се очакват липси заради това, че активните вещества за тях се произвеждат в Китай и Индия. Няколко седмици след това Изпълнителната агенция по лекарствата в България задължава всички фармацевтични компании, представени в България, да й предоставят на седмична база информация за проблемите, които срещат с производството на активни вещества и посочените в списъка на СЗО лекарства, както и очакваните проблеми със затруднено производство и доставка и на другите лекарства от тяхното портфолио заради кризата с COVID-19.

И писмото на лекарствената агенция, и списъкът на СЗО са известни в здравния сектор и с тях са запознати лекари или фармацевти.

Пирин Прес

Next Post

Д-р Кунчев: Коронавирусът не е стигнал до хората в Банско

сб апр. 11 , 2020
Тази хипотеза изрази главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев във връзка с това, че в курортния град нямало вълна от разболели се, въпреки, че има има много случаи на доказано болни от коронавирус чуждестранни туристи, пише news.bg. Припомняме, че заради многото доказани случаи Банско беше под двуседмична блокада. За да бъде потвърдена или отхвърлена […]